Отвратителна настинка и хаштаг skills.

Днешния ден минава с бързината на охлюв. Много сериозно обмислям да се метна от някъде, по-скучна и отвратителна седмица не съм имала, а човека от немските новини говори за WhatsApp. На кой му пука? Соу, по темата. Дефакто няма никаква тема, направих този блог само, защото *както споменах* седмицата ми беше отвратителна. Днешния ден беше досаден, ако го броим за свършил в 4:44 часа. Не очаквам нищо интересно да стане до 12 през нощта, така че да, имам пълното право да го броя за приключен. Сутринта се надигнах в 5 с намеренията, че скъпата ми вуйна ще се смили над болната Кити и ще ме закара до другия град за четирите ми часа компютри. Но неее, тя просто ме погледна, каза "Нямам никакво намерение да излизам от тук днес" и ми би шута. Ихаа, свърши по-бързо, от колкото очаквах. Най-накрая към 6:40 се замъкнах до спирката на автобуса, полу-измръзнала (вече?) и чаках 10 минути скапаната 16ка, слушайки The CAB. Четирите часа в другия град минаха разочароващо. Понеже е "седмица за проектите" тук, всички трябва да правят проекти по AWT (предмет, в който се изучават професиите и обучението за работа) и Wirtschaft (бейзикли Информатика)..

Соу, само заради тези предмети цяла седмица ни смазват от целодневно седене на стари компютри и потене пред Word 2003. 2003та?! Вие трябва да се бъзикате! Как се очаква да помня как да направя абзаците за формуляра си на Уърд 2003та? Умирам. И също така се отклоних. По време на четирите часа писахме текст на програма, на която за 10 минути трябва да напишеш колкото се може повече текст с колкото се може по-малко грешки. Колко тъпо, а? И това се оценява, да не повярваш. След като процента ми грешки беше 0,36 и оценката съответно тройка, се захванах с презентацията. Вметвам леко набързо, че оценките тук *страната на Хитлер, ако не сте се усетили от сложните имена с прекалено много знаци за буквата "ш"* са обърнати. Тоест, най-добрата оценка е 1, а най-лошата 6. Рай, нали? След текста, за който споменах, написах набързо някаква покана за "новото ми жилище", в която сама трябваше да си измисля на кой да пратя писмото. Да бе, да знаете, аз знам адресите на всички приятели от България, ок. Добре де, знам само на един, и то защото живее до бившото ми училище. Просто написах "Sophia Daniels" с целта това да е някаква измислена Софи, която живее в съседния град. Тотално и напълно реално е, да знаете! С писмото приключих бързо, не беше кой знае какво. После дойдоха последните два часа и г-жата реши да си изнесе чантата и да отиде да пие кафенце, оставяйки мен, печената Моника и странния Бурак сами в стаята с някаква още-по-странна Госпожа, да си правим презентацийките, нали. Тотално забих. Какво трябваше да напиша ва слайда "Забележителности близо до апартамента ви"?! Е*а ли му майката, защо мислите, че ме интересува?! Кааакто и да е, истинските мъки започнаха, когато ни останаха 15 минути време, а аз имах да правя лист за заглавна страница на проекта ми и лист "Съдържание". Заглавната страница я мислих половината време. И то само "мислих"! Нямах никаква идея какви снимки да сложа, трябваше да пасват с предмета ни или с темата за апартаментите?! Просто замазах положението с една от тема "икономика" и една панорама на апартамент и го давах йоло. Съдържанието приличаше на тотална бъркотия. Направих го точно за 10 секунди, като девет от тях зацепих на тъпите "чекчета", както и да се наричаха... До тук с Информатиката, чак накрая госпожата се сети да ни каже, че и другия път можем да приключим. С Моника буквално ни "кипнаха канчетата", през цялото време повтаряхме "fuck" и плачехме. Мразя, когато ни

тормозят с големи проекти и всичко трябва да е точно изпипано. Следващите два часа имахме Спорт и аз се бях надъхала да се изправя пред госпожата и гордо да и дам бележката си, с която вуйчо ме извини от спорт, понеже съм непоносимо болна и едва движа. Сериозно, гледам като наркоман. Та отидох до горния етаж, за да я намеря и я срещнах на стълбите. Тя просто ме погледна и каза "Днес няма спорт, болна съм, ще гледаме филм." при което погледа, който и дадох я накара да се чувства неудобно. Ама тя сериозно ли? Сега трябва другата седмица да пробутам същата бележка без никой да разбере, само трябва да сменя датата. Шшт, мразя спорт. *Всички тихо! Дават реклама за някакво австралийско турне на Pink Floyd!!! Как се зарадвах като чух all in all it was just a brick in the wall :3* Докъде стигнахме? А, да. "Спорт" -.- След като всички момичета се събрахме в стаята за мултимедия, познайте кой филм извади госпожата. Само познайте. "Игрите на глада", първа част. Това беше момента от деня ми, който най-много се доближи до "добро настроение". Нямате никаква идея колко се израдвах, когато тя го пусна. Мисля че на Стефаня и омръзна да слуша, докато и разказвах за онзи път, в който гледах филма на кино с най-добрите ми приятели. Или може би и писна, когато започнах да я стискам, защото дойде момента, в който се появи Гейл. Не мога да превъзмогна огромния си кръш към този човек, прекрасен е. И след като мина сцената с него аз взех якето на Моника, увих се в него и спах до края на часа в 13:00. Към вкъщи пътувах в автобуса с Денис, Кристофър, Еди и Филип. Слава богу Максим взе скапания си мотор и се изнесе от даскало рано. Ненавиждам го, ужасно досаден, тъп и противен е. Ииии, стигнахме момента, в който се прибрах вкъщи. Замръзнала, с отвратителни болки в гърба, гърлото и главата и ужасно тежка чанта, още щом се прибрах се размазах на дивана пред лаптопа и хеей! Още не съм станала ;д Преди около половин час на "гости" ни беше един сърбин - приятел на семейството, който искаше да му инсталирам Фейсбук на новия таблет. И затова "them skills" съм толкова добра. Ама разбира се, талант е да направиш имейл в гугъл, да инсталираш Фейсбук и Скайп и да обясниш на някой как да ги ползва. Всъщност донякъде бъркам. Да обясниш на стар човек как да работи с нещо от 21ви век е като да накараш котка да спре да гушка стопанина си (а ние всички знаем колко невъзможно е това). След половин-часовите обяснения най-накрая постигнахме разбирателство и приключихме уроците за днес. Междувременно друг приятел на семейството - Оги, също беше тук. Вероятно един от любимите ми хора, не мога да му се нарадвам. Въпреки че е на около 30 години и с щастливо семейство, все още ме радва. Не говорим за привличане, за бога, не! Просто някак си е от малкото хора, запазили детското си в себе си. Плюс, татуист е и има най-райски прекрасното куче - питбул. Сериозно, толкова много искам да съм му дъщеря :с Стигаме до момента, в който седя на дивана *пак, да* и умирам от глад, слушайки немския сериал по телевизията. Кой по дяволите е решил, че тези немци трябва да разбират какво се говори на английки в оригинала? Каааакто и да е, немския не е толкова гаден език. Разбира се, ако някой селянин, като Максим, ти говори все едно дъвче камък в устата си, тогааава вече е гаден. И усещам как този пост стана доста дълъг, но какво пък. И без това няма какво да правя

днес, защо просто да не си излея целия яд от днешния ден тук? Току що погледнах часовника - в България сега е 18:20, което значи че бившия ми клас е на 20 минути разстояние от края на учебния ден.. И следователно аз съм на 30 минути разстояние от приятен чат с някой, който не владее езика на с Хитлер. В най-добрия случай мога и да прекарам вечерта в изключително приятен разговор с приятеля си, докато отново го бия на "най-силната му игра". Хах, лузър! Снощи не искаше да си признае, но тотално и съвсем честно си спечелих едно в едно. Кихнах, което ми напомня да накарам някой от приятелите ми да ми изпрати чай и много прегръдки, за да оздравея най-накрая. Ужасно много мразя да съм болна. А кое е 100 пъти по-лошо от да си болен? Да си болен И да си сам. Така се депресираш и си казваш "все тая, на никой не му пука, просто  ще стоя болна докато не умра" и отново го даваш йоло. Добре, това you only live once стана прекалено много за един пост, така че смятам да приключвам. И един съвет - Внимавайте какво си пожелавате, аз си пожелах бира преди половин час и ето - още я няма...