Нишката на монолога ми и шоколадови дилдо-чадъри.

И всеее още не съм сигурна как да опиша днешния ден. Ха, готино интро, направо. Втори пост, втори ден с личен блог & some shits like that, а аз съм най-обърканата котка в Света. Днешният петък мина също толкова бавно, започвайки с най-райския пай от ябълки, който някога съм закусвала. И все пак, това не поддържа прити настроението ми достатъчно дълго. Първите два часа в училище имахме Физика и се надявах да се измъкнем, защото както ви казах, днес трябваше да представяме презентациите. Но разбира се първите часове само групата по готвене представя техните, другите стояхме и учихме -.- И не само учихме... Темата на днешния час премина от Комуникации в съвременния свят до Арабския език и расизъм. Какво да кажа,

учителя ни е златен. Вторите два часа имахме Етика и госпожата просто ни заряза с някаква стажантка, която ни пусна мега тъп филм. Но очевидно аз бях единствената от групата по Етика, която не хареса тъпата тийн драма около някакъв училищен басейн. Да, аз просто стоях най-отзад и играх Flappy Doge, докато се ядосвах на малкото точки, които успях да постигна за час и половина. Последните два часа дойде ред и на моята презентация, алелуя! Аз, awesome-Моника-та и скучния Бурак представихме глупавите презентации на класния и накрая аз се доближих до класния и му пробутах 50 цента, казвайки "Сега какво мислите за моята презентация?", при което и тримата избухнаха в смях.. Очевидно в Германия още никой не е пробвал това с подкупването. Уел, не стана. Но все пак не мисля, че се справих толкова зле. След като бяхме готови за цели 30 минути, тримката се запътихме към класната стая и проведохме "час" по английски, в който аз и Моника си говорихме, Бурак скучаеше, а класния пиеше кафе в учителската ;д Казах ви, тук йоло-уваме. *това тотално е глагол, ок?* Когато ни пуснаха цели 3 минути преди един часа се срещнах с Индира, Еди, Бианка, Хилал, Денис и Кристофър на първия етаж и задружно чакахме автобуса, докато навън се изсипваше неочаквано силен и досаден дъжд. Когато стана 13:07 Хилал умираше от яд и отидохме да чакаме 3 минути навън, само защото "можело да закъснеем" -.- Да, направо. Съвсем между другото на спирката, на която аз, Индира и Филип слизаме, е като войната Спарта. Сериозно, учениците от другото училище са над 40 и всички се скупчват пред средната врата на автобуса и абсолютно винаги настават жестоки битки, защото неее, те не могат да си изчакат реда и просто ни бутат, докато си наместват дебелите задници в автобуса -.- Днес даже някой ми смаза крака, нещастници! ;д И все пак се прибрах жива и здрава. Е, почти. Настинката още не ме е пуснала и сериозно започна да ми писва. Още щом влязох в нас си извадих сандвича от McDonalds, който пазя от снощи, стоплих го и му сложих още маааалко кетчуп. Седнах за половин час пред супер прекрасния ни телевизор и слушах прити песни от YouTube,

наслаждавайки се на вкуса на пластмасовия бургер. Йей. Към 2 часа отидох и взех братовчедка си от занималнята, която е на пет минути от нас. Бейзикли това беше цялото движение, което правих днес. После се преместих от хола обратно в моята стая и говорих по Скайп с приятеля си, докато Фотошоп не се избъзика с нас и не блокира всичко на десктопа. Съвсем между цялата суматоха с лаптопа братовчедка ми влезе в стаята, подаде ми шоколадово чадърче на Lindt и каза "Заповядай.", при което аз реших, че то прилича страшно много на дилдо и избухнах в смях за минимум 5 минути. Е, слееед това рестартирах и сега всичко е all good in the hood, дап. В момента е 10 часа, Дъмбо ви казва heeey there и аз мисля, че този пост е към края си. Между другото, ако някой ви каже, че ви обича, обещайте ми, че няма да се държите супер глупаво, а просто ще подарите на този човек билет обратно до България (ако може да не е двупосочен, няма нужда).