Сериозно се чувствам все едно днес вече писах тук, но всъщност се оказва, че не е така. Е, както и да е, още едно странно интро на пост, защо пък не? Чудя се коя да е главната тема, за която да пиша днес, но усещам как това ще стане в последствие. Така, говорехме за това какво правих днес. Събудих се към 10:30 от вуйчо си, който започна да ми нарежда какво да свърша днес. Спомням си, че беше жизнено важно да събудя малката си братовчедка, за да може и тя да помага, а не да спи до 12, докато аз свърша всичко. Е, тук го подкрепям. Първото нещо, което направих, беше закуска от три сандвича за мен и малката. Тогава беше и времето, в което забелязах, че днес ще е един от онези "много-се-доближаваш-до-паркинсон" дни. Това донякъде ми скапа настроението, отвратително трудно се прави каквото и да е, когато трепериш като лист хартия пред вентилатор. След това мих чинии, сгъвах дрехи и оправях прането на родата. Дааа, това звучи странно, написано от мен. Сериозно, аз съм последния човек, който би правил тези неща, но наистина нямаше с какво да си запълня времето, докато приятеля ми играеше видео игра с групичка нърдове. След като приключих с цялата работа, която всъщност се върши от отговорни възрастни, трябваше да се опитам да оправя принтера. Да, за семейството ми аз съм "техника" тук. Ирония, знам. След като стигнах до помощта на Димбо *усещам как името му е прекалено лична информация, също така знам, че той чете това ;д*, установихме, че драйверите, които трябва да бъдат инсталирани на принтера, са жестоко
прецакани. И да, бейзикли ни трябва нов принтер, йей. После мисля, че прекарах... (проверява)... Да, три часа в разговор по Скайп. И същевременно докато говорих едитвах новия пост за не-личния си блог. Изведнъж кафето, което изпих, ме заля с енергия и реших, че трябва да направя голям пост със снимки и така нататък. Между другото, пропуснах ли да кажа, че все още съм болна? Да, това е важно. И ми писва. Искам вкъщи. И прегръдки *да, намек е*. Когато приключих с новия пост мисля, че беше към пет часа, защото Димбо излезе на "парти" ;д След това дойдоха семейни приятели и Кити, която е безспорна домакиня, им направи кафе. Уау, умения, нали? Когато приключих с милото държание отново се затворих в стаята си и питайте ме - нямам никаква идея какво правих 2 часа. Вероятно просто съм писала със приятели или нещо такова. Към 19 часа се прибраха "възрастните" и ми взеха лаптопа за малко, защото очевидно моя е единствения fancy pants компютър с windows 8.1, който поддържа сменяне на потребителя в скайп. Кааакто и да е, ако не сте с тази система ме мислите за много зле с компютрите, знам ;д Докато любовта ми беше окупирана стоях в хола и си говорех с.. Силно се надявам този да се казваше Ефтим. Та, да... Оказа се, че имаме доста общи познати от България. Също така говорихме за сина му, който е на 16 и следва информационни технологии. Силно му предложих да остави детето да завърши там, тук образованието е на ниво 5ти клас. И когато установихме, че футбола в България е тотално пропаднал и истинските таланти сега са заклети наркомани и вечни пияници, аз се върнах при любовта си, която вече е свободна и сега съм тук. Прегледах няколко български блога и говорих с нашите по скайп. Накарах ги да ми разкажат как са се запознали и преминах от "ооо, колко сладко, искам и аз" до "боже мой, мамо, не знаех, не плачи". Първо тате е свалял мама като се е правел на много умен и е решавал големи кръстословици пред нея, пишейки пълни простотии. Също така на първата им среща я
е завел в супер забутано квартално кафене в Обеля. И после... Баща ми е бил лееко задник тогава, но прекалено много мога да свържа между историята на нашите и неща, които на скоро ми се случиха. И в момента стоя тук и си мисля, дали ще направя същата грешка, дали моето изглежда подобно, но всъщност ще е по-добро или пък просто да се откажа, уплашена, че може да стане същото. Огромна каша, няма значение. Усещам как трябва да се проведат едни разговори, когато се видя с някои хора, йеп. Също така до преди малко говорих с най-добрата си приятелка и убийте ме, аз никога няма да и повярвам, че не си го харесва. И не съм сигурна, че мога да продължа така, като при всяко едно нещо, което стане се питам "дали и на нея е казвал тези неща? или е бил по-мил? интересно..." Усещам как ми се събира прекалено много, а и за този пост също. Просто накрая с гея ще се напием и ще гледаме Up, заебавайки цялата "любовта драма", всичко и всички. И все пак планирам да прекарам остатъка от вечерта си, гледайки American Horror Story *трябва да си наваксам* и чакайки Димбо *или Дъмбо, сериозно, забравих как го писах тук* да се прибере. Най-вероятно ще го изчакам до 12-1 и ако не се появи просто ще му напиша нещо лигаво по Скайп и ще си легна. О, вариант е и да стоя цяла нощ будна, правейки нещо като писане на простотии или четене на книга. Това ще е прити, ще видим, зависи в какво настроение съм. И все пак, да си знаете - ако някой ви накара да ядете нещо съмнително винаги питайте съседа да го пробва първи, докато е shirtless.
No comments:
Post a Comment