Прекалено много бързане, защото защо не?

Окей, моооже би малко съм закъсняла, за да пиша за 23ти февруари, но... О, стой. Моля? Днес е 25ти? Ъм, опа? Така, очевидно ще разкажем за тези два дни доста накратко, тъй като не помня особено много от тях. Каква изненада, да. Онзи ден беше.. Неделя? Да, май беше така. Сутринта си спомням, че ме събудиха към 8 и бях труп през по-голямата част от деня. Прескачаме времето от 11 до 18 часа, защото наистина не зная какво съм правила ;д Сутринта, след като ме събудиха рано ходихме на семейна разходка и докато останалите си говореха аз успях да изслушам Baby Got Back цялата и се хилих на текста. После вечерта говорих до девет по Скайп, докато играх Терария.. След това трябваше да си лягам, но се оказа, че малката ми братовчедка нямаше да спи при мен. И понеже Кити е сууупер умна и добра, тя си дръпна Скайп на телефона и говори с приятеля си до 10? 11? Никаква идея ;д На следващия ден беше гаден понеделник, в който шест, от шестте часа, които имахме, прекарахме в скучната класна стая, пишейки уроци по История. Наистина по едно време ми се искаше да се самоубия. Може би тогава нямаше да ми се налага да търпя това. Седмия час принципно ни започва един час след приключването на шестия *логика, знам*. Но този понеделник го бяха изместили, така че Физиката започна по-рано. През цялото време аз и Индира спахме. Не, не.. Ние буквално си спахме. И понеже нося неописуем чар, господина не ми каза нищо ;д *да, вярвам си, направо*. Когато се прибрах вуйчо ми ме посрещна на входната врата, за да ми вика, понеже CV-то му не се е разпечатало добре. Защото на кой друг да викаме, ако не на Кити?! След като се съгласихме да му помогна с моите skills, взехме братовчедка ми от занималнята ѝ и отидохме на пазар за принтер. Мотахме се прекалено много време в магазина, признавам. А слънцето вчера беше толкова досадно, че едва не ослепях. Гадното е, че дори не се бъзикам. И след двучасовото избиране на принтер взехме един и се извлякохме от миризмата на пластмаса и прах от компютри. О, пропуснах да кажа, че взехме супер fancy "метър" на малката. Тоест, дървена мечка, която се слага на стената и до нея има написани метрите и да, отбелязва се колко е пораснало детето. Обикновена детска простотия, но съм сигурна, че се радвам за това повече от братовчедка ми :3 На връщане решихме да се отбием до МОЛ-а и да ядем сладолед. Малката взе шоколад, вуйчо ми - манго, а аз дори не мислих, просто се залепих за карамеловия. Буквално, после лепках. Докато с вуйчо спорихме дали Marc O'Polo е по-добър или ZARA *няма нужда да коментираме, Марк спадна много*, решихме да се прибираме, защото беше към шест след обяд. Не пропуснахме и да си вземем по един вурст с хлебче за вечеря, ама разбира се. Няма как да живееш в Германия и да не си купуваш вурстове всеки ден. Поне по три. На час. Just saying, вие как мислите, че Максим е толкова огромен?! И стигаме до вечерта, когато аз се прибрах буквално скапана. А те първа трябваше да прибера дрехите, да сложа новите да съхнах и да инсталирам новия принтер. Е, последното не стана особено сполучливо, впредвид, че тонерите бяха тотално скапани ;д Както и да е, аз се "опитах" да направя нещо, докато мазно говорех с приятеля си по Скайп под предтекст, че "трябва да ми прати драйвъри за инсталацията". Още се радвам на лъжата си ;д Накрая разбрахме, че без подходящите тонери нищо няма да стане и пуснаха Кити да си говори с "гаджето" на спокойствие. Вуйчо не пропусна да изтормози бебето да му прати "тежък джаз, на който да си пуши пурите" -.- Няма значение, не пропуснах да го затапя като му казах "ама той сериозно трябва да ми стане гадже, ако мислиш така да го тормозиш през ден". Няма значение, никой не разбра какво стана ;д Пропускаме времето, докато си легнах в 11 вечерта, защото нямаше нищо интересно, което да споделя. Просто нека кажем, че тази сутрин се събудих с половин час закъснение, нямах време да ям или да се оправя, за да приличам поне малко на човек. Буквално бях труп до 12. Днес нямахме последните два часа, така че след училище се прибрах в нас, початих с Лина и влязох да се изкъпя. След като малко късно разбрах, че няма да ми стигне времето, накрая трябваше да се оправя за десет минути. Даа, днес не ми върви. Не на празно сутрин принципно ставам 2 часа преди автобуса ми, за да се оправя изцяло. Соу, след като си хванах автобуса за урока в един на обяд, се срещнах със Стефания и отидохме в час. Не стана абсолютно нищо интересно там, само дето тя ме бъзикаше с Бартел. Разбира се, че трябваше да ми прочете чата с него и веднага да реши, че има нещо -.- Как мразя така. И все пак той не дойде на урока, така че всичко беше окей. Не че имам нещо против печения Барти, просто не ми се занимаваше с нейните бъзици. Тааака. Прибрах се преди половин час и нямам никаква идея с какво да запълня времето до девет. Може би просто отново ще играя или ще нарисувам нещото, което съм си намислила. Е, все пак помнете, че ако имате да правите проект за секретарки, никога не слагайте снимка на Доминатрикс за корица на папката.