Hundertwasser се е къпал с карамел

Сексава сряда, няма спор. За другото, за което няма да спорим е и, че днес изобщо не е сряда, но наистина на кой му пука? Вчера деня ми започна с успиване, защото цяла седмица ме държат будна до 11 часа и ставам в 6. И изглеждам като потато, ама разбира се. Едва не изпуснах автобуса си *напоследък става доста често, сигурна съм, че някога наистина ще го изпусна и ще е много интересно какво ще правя тогава*. О, преди това докато се оправях малката започна да разпитва кога ще се връщаме в България и беше супер сладко, когато майка и каза "един месец", аз я поправих на "два", а братовчедка ми беше като "ама како, два дена, нали?" ;д Просто трябваше да я гушна, да включа тайния си jetpack и след краткотраен полет да кацнем в България. Както и да е, първите два часа имахме с директорката, защото класния ни е болен. Разбира се, той не пропусна да ни остави неща за учене, но на никой не му пукаше, директорката е супер печена. Просто ни даде задачите и ни заряза за час и половина ;д Следващите два часа бяха рисуване, а.к.а. най-скучният час евър. Обичам рисуването, но тези са ужасни, понеже ни дават теми, които трябва от-до да са изпълнени както трябва. Dude, така не се преподава изкуство, ок? Първия час госпожата ни раздаде копия принтирана автобиография на Хундертвасер *австрийски художник* и просто ни каза да извадим най-важното на един лист и да и го дадем на края на часа. Да, разбира се, това се прави в часовете

по рисуване -.- Написах нещата на бързо и после тормозих Юнус като му взимах шапката само, за да чуя акцента му на английски ;д Втория от часовете по рисуване трябваше да правим някаква картина, за която разбрах последните две минути от часа. Няма значение, малко ми се скара госпожата, но не съм виновна, че през цялото време Индира ме тормози да и разказвам за приятеля си. Да, тотално вината не е моя! В междучасието тя продължи да разказва на ляво и на дясно за него, как мразя така -.- Просто мълчах през цялото време и се хилих. Петия час беше AWT, но ние бейзикли проверявахме едни листове по немски и се лигавихме. Мисля, че времето беше прекалено хубаво, за да вземем училището на сериозно ;д Последния час беше английски и си нямате никаква идея каква каша става, когато най-мразения и пренебрегван учител се опита да води целия клас. Трагично беше. Игнорираме това, че и госпожата от една страна спори половин час с нас как се чете ultimate. Накрая никой не можеше да я оспори и тя стигна до консенсуса, че се чете "ълтимейт". Честно, бях прекалено уморена, за да споря с нея и просто и се подигравах. I ain't even mad, okay? Отново взимах шапката на Юнус и по едно време някой от задните чинове се обади, че се харесваме, при което Индира видя златна възможност и удари пак. Тя просто се обърна от първия чин и извика, че си имам гадже, при което всички млъкнаха и бяха като "така ли?" ;д Аз забих глава в чина и не смеех да се обърна, просто я дръпнах и прошепнах shut up, dickhead. Да, така го прошепнах, че си изпросих още едно конско от "Frau Springer", защото съм казвала лоши думички ;д След часа госпожата викна хората, които ще правят матура по английски и ни каза, че от другата седмица ще сменят групите, така че тези, които правят матурата при нейния предмет и тези, които искат да си подобрят английския ще са при нея, а другите, на които не им дреме дали знаят английски отиват при класния. Така поне ще се разкарат хората, които най-много ме дразнят ;д Когато свърши шестия час си хванах автобуса и отидох на урока по немски, на който между другото бяхме цели пет човека -.- За един момент съжалявах, че съм отишла, но после госпожата бързо ми промени мнението, когато ни показа, че ни е купила понички, защото сме "ученолюбиви". Иронията. Нищо, поничките бяха вкусни ;д По едно време на урока говорехме за медии и тя ни даде класация с най-често употребяваните пароли в нета. Знаете ли, класацията беше от 20 пароли и сред общите "123456789" и "password" рандъм намерих и "sunshine". Просто се смях пет минути, докато всички ме гледаха все едно пудрата захар от поничката е кокаин. Както и да е, през целия ден бях в добро настроение, въпреки че беше доста топло. Оу, когато се прибрах вкъщи вуйчо ме посрещна на вратата с думите "в петък съм на пробно на нова работа, ако ме вземат сигурно няма да имам отпуск и няма да ходим в България", при което ми се поиска буквално да повърна, но няма какво особено да направя тук. Както и да е, държи ме мисълта, че цялото лято ще стоя там и със Софи ще се подиграваме на двойките, които се натискат в метрото на връщане от На Тъмно. Когато най-накрая се оправих и по-чудо имах два-три часа време да правя "нищо", аз седнах и играх Терария, докато някъде към 6 Димбо не ме прекъсна и ми писа, че се е прибрал ;д Говорих малко с него и майка ми по Скайп и пих бира с classy вечерята ми от един сандвич с масло. Иха, важна информация. Не, просто в момента гледам от листа с точките, за които исках да говоря снощи и написах към девет часа, но така и нямах време да напиша поста. Така или иначе, тук на листа пише "бира, сандвичи" ;д По едно време си пращах снимки в снапчат с най-добрата ми приятелка. Легнах си към девет и половина в добро настроение, защото в четвъртък *така де, днес* ме караха до уроците ми по програмиране *тоест, не се влачих в супер студения автобус и не чаках двадесет минути да отворят тъпото училище*, не играх спорт днес *пазих си бележката от миналия път, когато не ми трябваше и просто я дадох днес* и нямах занималня, защото сутринта се уговорих с вуйчо ми, че няма никакъв смисъл да ходя, когато нямам домашни. Игнорираме факта, че снощи си легнах в 11 часа, заради някои личности и се опитваме да се научим как да деинсталираме програми от супер умните си телефони и как да си спираме чата на messenger, докато се къпем с карамел. 

Прекалено много бързане, защото защо не?

Окей, моооже би малко съм закъсняла, за да пиша за 23ти февруари, но... О, стой. Моля? Днес е 25ти? Ъм, опа? Така, очевидно ще разкажем за тези два дни доста накратко, тъй като не помня особено много от тях. Каква изненада, да. Онзи ден беше.. Неделя? Да, май беше така. Сутринта си спомням, че ме събудиха към 8 и бях труп през по-голямата част от деня. Прескачаме времето от 11 до 18 часа, защото наистина не зная какво съм правила ;д Сутринта, след като ме събудиха рано ходихме на семейна разходка и докато останалите си говореха аз успях да изслушам Baby Got Back цялата и се хилих на текста. После вечерта говорих до девет по Скайп, докато играх Терария.. След това трябваше да си лягам, но се оказа, че малката ми братовчедка нямаше да спи при мен. И понеже Кити е сууупер умна и добра, тя си дръпна Скайп на телефона и говори с приятеля си до 10? 11? Никаква идея ;д На следващия ден беше гаден понеделник, в който шест, от шестте часа, които имахме, прекарахме в скучната класна стая, пишейки уроци по История. Наистина по едно време ми се искаше да се самоубия. Може би тогава нямаше да ми се налага да търпя това. Седмия час принципно ни започва един час след приключването на шестия *логика, знам*. Но този понеделник го бяха изместили, така че Физиката започна по-рано. През цялото време аз и Индира спахме. Не, не.. Ние буквално си спахме. И понеже нося неописуем чар, господина не ми каза нищо ;д *да, вярвам си, направо*. Когато се прибрах вуйчо ми ме посрещна на входната врата, за да ми вика, понеже CV-то му не се е разпечатало добре. Защото на кой друг да викаме, ако не на Кити?! След като се съгласихме да му помогна с моите skills, взехме братовчедка ми от занималнята ѝ и отидохме на пазар за принтер. Мотахме се прекалено много време в магазина, признавам. А слънцето вчера беше толкова досадно, че едва не ослепях. Гадното е, че дори не се бъзикам. И след двучасовото избиране на принтер взехме един и се извлякохме от миризмата на пластмаса и прах от компютри. О, пропуснах да кажа, че взехме супер fancy "метър" на малката. Тоест, дървена мечка, която се слага на стената и до нея има написани метрите и да, отбелязва се колко е пораснало детето. Обикновена детска простотия, но съм сигурна, че се радвам за това повече от братовчедка ми :3 На връщане решихме да се отбием до МОЛ-а и да ядем сладолед. Малката взе шоколад, вуйчо ми - манго, а аз дори не мислих, просто се залепих за карамеловия. Буквално, после лепках. Докато с вуйчо спорихме дали Marc O'Polo е по-добър или ZARA *няма нужда да коментираме, Марк спадна много*, решихме да се прибираме, защото беше към шест след обяд. Не пропуснахме и да си вземем по един вурст с хлебче за вечеря, ама разбира се. Няма как да живееш в Германия и да не си купуваш вурстове всеки ден. Поне по три. На час. Just saying, вие как мислите, че Максим е толкова огромен?! И стигаме до вечерта, когато аз се прибрах буквално скапана. А те първа трябваше да прибера дрехите, да сложа новите да съхнах и да инсталирам новия принтер. Е, последното не стана особено сполучливо, впредвид, че тонерите бяха тотално скапани ;д Както и да е, аз се "опитах" да направя нещо, докато мазно говорех с приятеля си по Скайп под предтекст, че "трябва да ми прати драйвъри за инсталацията". Още се радвам на лъжата си ;д Накрая разбрахме, че без подходящите тонери нищо няма да стане и пуснаха Кити да си говори с "гаджето" на спокойствие. Вуйчо не пропусна да изтормози бебето да му прати "тежък джаз, на който да си пуши пурите" -.- Няма значение, не пропуснах да го затапя като му казах "ама той сериозно трябва да ми стане гадже, ако мислиш така да го тормозиш през ден". Няма значение, никой не разбра какво стана ;д Пропускаме времето, докато си легнах в 11 вечерта, защото нямаше нищо интересно, което да споделя. Просто нека кажем, че тази сутрин се събудих с половин час закъснение, нямах време да ям или да се оправя, за да приличам поне малко на човек. Буквално бях труп до 12. Днес нямахме последните два часа, така че след училище се прибрах в нас, початих с Лина и влязох да се изкъпя. След като малко късно разбрах, че няма да ми стигне времето, накрая трябваше да се оправя за десет минути. Даа, днес не ми върви. Не на празно сутрин принципно ставам 2 часа преди автобуса ми, за да се оправя изцяло. Соу, след като си хванах автобуса за урока в един на обяд, се срещнах със Стефания и отидохме в час. Не стана абсолютно нищо интересно там, само дето тя ме бъзикаше с Бартел. Разбира се, че трябваше да ми прочете чата с него и веднага да реши, че има нещо -.- Как мразя така. И все пак той не дойде на урока, така че всичко беше окей. Не че имам нещо против печения Барти, просто не ми се занимаваше с нейните бъзици. Тааака. Прибрах се преди половин час и нямам никаква идея с какво да запълня времето до девет. Може би просто отново ще играя или ще нарисувам нещото, което съм си намислила. Е, все пак помнете, че ако имате да правите проект за секретарки, никога не слагайте снимка на Доминатрикс за корица на папката.

Скайп разговори, паркинсон и кръстословици

Сериозно се чувствам все едно днес вече писах тук, но всъщност се оказва, че не е така. Е, както и да е, още едно странно интро на пост, защо пък не? Чудя се коя да е главната тема, за която да пиша днес, но усещам как това ще стане в последствие. Така, говорехме за това какво правих днес. Събудих се към 10:30 от вуйчо си, който започна да ми нарежда какво да свърша днес. Спомням си, че беше жизнено важно да събудя малката си братовчедка, за да може и тя да помага, а не да спи до 12, докато аз свърша всичко. Е, тук го подкрепям. Първото нещо, което направих, беше закуска от три сандвича за мен и малката. Тогава беше и времето, в което забелязах, че днес ще е един от онези "много-се-доближаваш-до-паркинсон" дни. Това донякъде ми скапа настроението, отвратително трудно се прави каквото и да е, когато трепериш като лист хартия пред вентилатор. След това мих чинии, сгъвах дрехи и оправях прането на родата. Дааа, това звучи странно, написано от мен. Сериозно, аз съм последния човек, който би правил тези неща, но наистина нямаше с какво да си запълня времето, докато приятеля ми играеше видео игра с групичка нърдове. След като приключих с цялата работа, която всъщност се върши от отговорни възрастни, трябваше да се опитам да оправя принтера. Да, за семейството ми аз съм "техника" тук. Ирония, знам. След като стигнах до помощта на Димбо *усещам как името му е прекалено лична информация, също така знам, че той чете това ;д*, установихме, че драйверите, които трябва да бъдат инсталирани на принтера, са жестоко

прецакани. И да, бейзикли ни трябва нов принтер, йей. После мисля, че прекарах... (проверява)... Да, три часа в разговор по Скайп. И същевременно докато говорих едитвах новия пост за не-личния си блог. Изведнъж кафето, което изпих, ме заля с енергия и реших, че трябва да направя голям пост със снимки и така нататък. Между другото, пропуснах ли да кажа, че все още съм болна? Да, това е важно. И ми писва. Искам вкъщи. И прегръдки *да, намек е*. Когато приключих с новия пост мисля, че беше към пет часа, защото Димбо излезе на "парти" ;д След това дойдоха семейни приятели и Кити, която е безспорна домакиня, им направи кафе. Уау, умения, нали? Когато приключих с милото държание отново се затворих в стаята си и питайте ме - нямам никаква идея какво правих 2 часа. Вероятно просто съм писала със приятели или нещо такова. Към 19 часа се прибраха "възрастните" и ми взеха лаптопа за малко, защото очевидно моя е единствения fancy pants компютър с windows 8.1, който поддържа сменяне на потребителя в скайп. Кааакто и да е, ако не сте с тази система ме мислите за много зле с компютрите, знам ;д Докато любовта ми беше окупирана стоях в хола и си говорех с.. Силно се надявам този да се казваше Ефтим. Та, да... Оказа се, че имаме доста общи познати от България. Също така говорихме за сина му, който е на 16 и следва информационни технологии. Силно му предложих да остави детето да завърши там, тук образованието е на ниво 5ти клас. И когато установихме, че футбола в България е тотално пропаднал и истинските таланти сега са заклети наркомани и вечни пияници, аз се върнах при любовта си, която вече е свободна и сега съм тук. Прегледах няколко български блога и говорих с нашите по скайп. Накарах ги да ми разкажат как са се запознали и преминах от "ооо, колко сладко, искам и аз" до "боже мой, мамо, не знаех, не плачи". Първо тате е свалял мама като се е правел на много умен и е решавал големи кръстословици пред нея, пишейки пълни простотии. Също така на първата им среща я

е завел в супер забутано квартално кафене в Обеля. И после... Баща ми е бил лееко задник тогава, но прекалено много мога да свържа между историята на нашите и неща, които на скоро ми се случиха. И в момента стоя тук и си мисля, дали ще направя същата грешка, дали моето изглежда подобно, но всъщност ще е по-добро или пък просто да се откажа, уплашена, че може да стане същото. Огромна каша, няма значение. Усещам как трябва да се проведат едни разговори, когато се видя с някои хора, йеп. Също така до преди малко говорих с най-добрата си приятелка и убийте ме, аз никога няма да и повярвам, че не си го харесва. И не съм сигурна, че мога да продължа така, като при всяко едно нещо, което стане се питам "дали и на нея е казвал тези неща? или е бил по-мил? интересно..." Усещам как ми се събира прекалено много, а и за този пост също. Просто накрая с гея ще се напием и ще гледаме Up, заебавайки цялата "любовта драма", всичко и всички. И все пак планирам да прекарам остатъка от вечерта си, гледайки American Horror Story *трябва да си наваксам* и чакайки Димбо *или Дъмбо, сериозно, забравих как го писах тук* да се прибере. Най-вероятно ще го изчакам до 12-1 и ако не се появи просто ще му напиша нещо лигаво по Скайп и ще си легна. О, вариант е и да стоя цяла нощ будна, правейки нещо като писане на простотии или четене на книга. Това ще е прити, ще видим, зависи в какво настроение съм. И все пак, да си знаете - ако някой ви накара да ядете нещо съмнително винаги питайте съседа да го пробва първи, докато е shirtless.

Нишката на монолога ми и шоколадови дилдо-чадъри.

И всеее още не съм сигурна как да опиша днешния ден. Ха, готино интро, направо. Втори пост, втори ден с личен блог & some shits like that, а аз съм най-обърканата котка в Света. Днешният петък мина също толкова бавно, започвайки с най-райския пай от ябълки, който някога съм закусвала. И все пак, това не поддържа прити настроението ми достатъчно дълго. Първите два часа в училище имахме Физика и се надявах да се измъкнем, защото както ви казах, днес трябваше да представяме презентациите. Но разбира се първите часове само групата по готвене представя техните, другите стояхме и учихме -.- И не само учихме... Темата на днешния час премина от Комуникации в съвременния свят до Арабския език и расизъм. Какво да кажа,

учителя ни е златен. Вторите два часа имахме Етика и госпожата просто ни заряза с някаква стажантка, която ни пусна мега тъп филм. Но очевидно аз бях единствената от групата по Етика, която не хареса тъпата тийн драма около някакъв училищен басейн. Да, аз просто стоях най-отзад и играх Flappy Doge, докато се ядосвах на малкото точки, които успях да постигна за час и половина. Последните два часа дойде ред и на моята презентация, алелуя! Аз, awesome-Моника-та и скучния Бурак представихме глупавите презентации на класния и накрая аз се доближих до класния и му пробутах 50 цента, казвайки "Сега какво мислите за моята презентация?", при което и тримата избухнаха в смях.. Очевидно в Германия още никой не е пробвал това с подкупването. Уел, не стана. Но все пак не мисля, че се справих толкова зле. След като бяхме готови за цели 30 минути, тримката се запътихме към класната стая и проведохме "час" по английски, в който аз и Моника си говорихме, Бурак скучаеше, а класния пиеше кафе в учителската ;д Казах ви, тук йоло-уваме. *това тотално е глагол, ок?* Когато ни пуснаха цели 3 минути преди един часа се срещнах с Индира, Еди, Бианка, Хилал, Денис и Кристофър на първия етаж и задружно чакахме автобуса, докато навън се изсипваше неочаквано силен и досаден дъжд. Когато стана 13:07 Хилал умираше от яд и отидохме да чакаме 3 минути навън, само защото "можело да закъснеем" -.- Да, направо. Съвсем между другото на спирката, на която аз, Индира и Филип слизаме, е като войната Спарта. Сериозно, учениците от другото училище са над 40 и всички се скупчват пред средната врата на автобуса и абсолютно винаги настават жестоки битки, защото неее, те не могат да си изчакат реда и просто ни бутат, докато си наместват дебелите задници в автобуса -.- Днес даже някой ми смаза крака, нещастници! ;д И все пак се прибрах жива и здрава. Е, почти. Настинката още не ме е пуснала и сериозно започна да ми писва. Още щом влязох в нас си извадих сандвича от McDonalds, който пазя от снощи, стоплих го и му сложих още маааалко кетчуп. Седнах за половин час пред супер прекрасния ни телевизор и слушах прити песни от YouTube,

наслаждавайки се на вкуса на пластмасовия бургер. Йей. Към 2 часа отидох и взех братовчедка си от занималнята, която е на пет минути от нас. Бейзикли това беше цялото движение, което правих днес. После се преместих от хола обратно в моята стая и говорих по Скайп с приятеля си, докато Фотошоп не се избъзика с нас и не блокира всичко на десктопа. Съвсем между цялата суматоха с лаптопа братовчедка ми влезе в стаята, подаде ми шоколадово чадърче на Lindt и каза "Заповядай.", при което аз реших, че то прилича страшно много на дилдо и избухнах в смях за минимум 5 минути. Е, слееед това рестартирах и сега всичко е all good in the hood, дап. В момента е 10 часа, Дъмбо ви казва heeey there и аз мисля, че този пост е към края си. Между другото, ако някой ви каже, че ви обича, обещайте ми, че няма да се държите супер глупаво, а просто ще подарите на този човек билет обратно до България (ако може да не е двупосочен, няма нужда).

Отвратителна настинка и хаштаг skills.

Днешния ден минава с бързината на охлюв. Много сериозно обмислям да се метна от някъде, по-скучна и отвратителна седмица не съм имала, а човека от немските новини говори за WhatsApp. На кой му пука? Соу, по темата. Дефакто няма никаква тема, направих този блог само, защото *както споменах* седмицата ми беше отвратителна. Днешния ден беше досаден, ако го броим за свършил в 4:44 часа. Не очаквам нищо интересно да стане до 12 през нощта, така че да, имам пълното право да го броя за приключен. Сутринта се надигнах в 5 с намеренията, че скъпата ми вуйна ще се смили над болната Кити и ще ме закара до другия град за четирите ми часа компютри. Но неее, тя просто ме погледна, каза "Нямам никакво намерение да излизам от тук днес" и ми би шута. Ихаа, свърши по-бързо, от колкото очаквах. Най-накрая към 6:40 се замъкнах до спирката на автобуса, полу-измръзнала (вече?) и чаках 10 минути скапаната 16ка, слушайки The CAB. Четирите часа в другия град минаха разочароващо. Понеже е "седмица за проектите" тук, всички трябва да правят проекти по AWT (предмет, в който се изучават професиите и обучението за работа) и Wirtschaft (бейзикли Информатика)..

Соу, само заради тези предмети цяла седмица ни смазват от целодневно седене на стари компютри и потене пред Word 2003. 2003та?! Вие трябва да се бъзикате! Как се очаква да помня как да направя абзаците за формуляра си на Уърд 2003та? Умирам. И също така се отклоних. По време на четирите часа писахме текст на програма, на която за 10 минути трябва да напишеш колкото се може повече текст с колкото се може по-малко грешки. Колко тъпо, а? И това се оценява, да не повярваш. След като процента ми грешки беше 0,36 и оценката съответно тройка, се захванах с презентацията. Вметвам леко набързо, че оценките тук *страната на Хитлер, ако не сте се усетили от сложните имена с прекалено много знаци за буквата "ш"* са обърнати. Тоест, най-добрата оценка е 1, а най-лошата 6. Рай, нали? След текста, за който споменах, написах набързо някаква покана за "новото ми жилище", в която сама трябваше да си измисля на кой да пратя писмото. Да бе, да знаете, аз знам адресите на всички приятели от България, ок. Добре де, знам само на един, и то защото живее до бившото ми училище. Просто написах "Sophia Daniels" с целта това да е някаква измислена Софи, която живее в съседния град. Тотално и напълно реално е, да знаете! С писмото приключих бързо, не беше кой знае какво. После дойдоха последните два часа и г-жата реши да си изнесе чантата и да отиде да пие кафенце, оставяйки мен, печената Моника и странния Бурак сами в стаята с някаква още-по-странна Госпожа, да си правим презентацийките, нали. Тотално забих. Какво трябваше да напиша ва слайда "Забележителности близо до апартамента ви"?! Е*а ли му майката, защо мислите, че ме интересува?! Кааакто и да е, истинските мъки започнаха, когато ни останаха 15 минути време, а аз имах да правя лист за заглавна страница на проекта ми и лист "Съдържание". Заглавната страница я мислих половината време. И то само "мислих"! Нямах никаква идея какви снимки да сложа, трябваше да пасват с предмета ни или с темата за апартаментите?! Просто замазах положението с една от тема "икономика" и една панорама на апартамент и го давах йоло. Съдържанието приличаше на тотална бъркотия. Направих го точно за 10 секунди, като девет от тях зацепих на тъпите "чекчета", както и да се наричаха... До тук с Информатиката, чак накрая госпожата се сети да ни каже, че и другия път можем да приключим. С Моника буквално ни "кипнаха канчетата", през цялото време повтаряхме "fuck" и плачехме. Мразя, когато ни

тормозят с големи проекти и всичко трябва да е точно изпипано. Следващите два часа имахме Спорт и аз се бях надъхала да се изправя пред госпожата и гордо да и дам бележката си, с която вуйчо ме извини от спорт, понеже съм непоносимо болна и едва движа. Сериозно, гледам като наркоман. Та отидох до горния етаж, за да я намеря и я срещнах на стълбите. Тя просто ме погледна и каза "Днес няма спорт, болна съм, ще гледаме филм." при което погледа, който и дадох я накара да се чувства неудобно. Ама тя сериозно ли? Сега трябва другата седмица да пробутам същата бележка без никой да разбере, само трябва да сменя датата. Шшт, мразя спорт. *Всички тихо! Дават реклама за някакво австралийско турне на Pink Floyd!!! Как се зарадвах като чух all in all it was just a brick in the wall :3* Докъде стигнахме? А, да. "Спорт" -.- След като всички момичета се събрахме в стаята за мултимедия, познайте кой филм извади госпожата. Само познайте. "Игрите на глада", първа част. Това беше момента от деня ми, който най-много се доближи до "добро настроение". Нямате никаква идея колко се израдвах, когато тя го пусна. Мисля че на Стефаня и омръзна да слуша, докато и разказвах за онзи път, в който гледах филма на кино с най-добрите ми приятели. Или може би и писна, когато започнах да я стискам, защото дойде момента, в който се появи Гейл. Не мога да превъзмогна огромния си кръш към този човек, прекрасен е. И след като мина сцената с него аз взех якето на Моника, увих се в него и спах до края на часа в 13:00. Към вкъщи пътувах в автобуса с Денис, Кристофър, Еди и Филип. Слава богу Максим взе скапания си мотор и се изнесе от даскало рано. Ненавиждам го, ужасно досаден, тъп и противен е. Ииии, стигнахме момента, в който се прибрах вкъщи. Замръзнала, с отвратителни болки в гърба, гърлото и главата и ужасно тежка чанта, още щом се прибрах се размазах на дивана пред лаптопа и хеей! Още не съм станала ;д Преди около половин час на "гости" ни беше един сърбин - приятел на семейството, който искаше да му инсталирам Фейсбук на новия таблет. И затова "them skills" съм толкова добра. Ама разбира се, талант е да направиш имейл в гугъл, да инсталираш Фейсбук и Скайп и да обясниш на някой как да ги ползва. Всъщност донякъде бъркам. Да обясниш на стар човек как да работи с нещо от 21ви век е като да накараш котка да спре да гушка стопанина си (а ние всички знаем колко невъзможно е това). След половин-часовите обяснения най-накрая постигнахме разбирателство и приключихме уроците за днес. Междувременно друг приятел на семейството - Оги, също беше тук. Вероятно един от любимите ми хора, не мога да му се нарадвам. Въпреки че е на около 30 години и с щастливо семейство, все още ме радва. Не говорим за привличане, за бога, не! Просто някак си е от малкото хора, запазили детското си в себе си. Плюс, татуист е и има най-райски прекрасното куче - питбул. Сериозно, толкова много искам да съм му дъщеря :с Стигаме до момента, в който седя на дивана *пак, да* и умирам от глад, слушайки немския сериал по телевизията. Кой по дяволите е решил, че тези немци трябва да разбират какво се говори на английки в оригинала? Каааакто и да е, немския не е толкова гаден език. Разбира се, ако някой селянин, като Максим, ти говори все едно дъвче камък в устата си, тогааава вече е гаден. И усещам как този пост стана доста дълъг, но какво пък. И без това няма какво да правя

днес, защо просто да не си излея целия яд от днешния ден тук? Току що погледнах часовника - в България сега е 18:20, което значи че бившия ми клас е на 20 минути разстояние от края на учебния ден.. И следователно аз съм на 30 минути разстояние от приятен чат с някой, който не владее езика на с Хитлер. В най-добрия случай мога и да прекарам вечерта в изключително приятен разговор с приятеля си, докато отново го бия на "най-силната му игра". Хах, лузър! Снощи не искаше да си признае, но тотално и съвсем честно си спечелих едно в едно. Кихнах, което ми напомня да накарам някой от приятелите ми да ми изпрати чай и много прегръдки, за да оздравея най-накрая. Ужасно много мразя да съм болна. А кое е 100 пъти по-лошо от да си болен? Да си болен И да си сам. Така се депресираш и си казваш "все тая, на никой не му пука, просто  ще стоя болна докато не умра" и отново го даваш йоло. Добре, това you only live once стана прекалено много за един пост, така че смятам да приключвам. И един съвет - Внимавайте какво си пожелавате, аз си пожелах бира преди половин час и ето - още я няма...