Майнаааааа, трябва да викна някой да ми ремонтира щорите в стаята, this shit ain't no workin'! Да. След като направихме традиционното откриване на поредния пост от най-алкохолизираната котка евър *казано с гласа на много развълнуван футболен коментатор* мисля че сме готови да продължим нататък.
Днес беше сравнително окей ден. В предвид факта, че последните три дена излизам в 8 сутринта и се прибирам съвсем legit в 19 часа вечерта. Ъх, това не е миличко от страна на хората, които правят работното време на банките. Мисля че всеки човек, който общува с мен знае, че напоследък it's all about the banks. Да, правим някакви стажове там, "ала-бала". Все тая, сутринта на... *проверява датата, защото кой да фак следи датите?!* 28 май започна окей. Първите два часа в училище бяха свободни, затова извадих двете скици за Jugenstil-a и се опитах да постигна някакъв напредък. И това, защото следващите два часа имахме изкуство и в края на часовете трябваше да предам завършена композиция за оценка, с която да ме оформят. Да, беше напрегнато :с Ениуей, след четири часа, най-накрая направих нещо, което според супер критичния ми учител по изкуства, заслужаваше 1+ и най-нагло ми го взе за даскалото. Пак е нещо, но можех и по-добре, на бас. Самата рисунка представляваше портрет на светлокожа жена със страшно красиво лице, характерно за рисунките от Art Noveau стила. Въпросната жена държеше детето си, а около тях бяха някакви декорации със златна и сребърна боя, които аз лично мисля, че жестоко омазах и в един момент така се ядосах, че исках да изрежа background-a и да накарам някоя ковра да го изяде. Срсли, това е едно от малкото неща, които ме изкарват извън нерви. Защото да се тревожим за умовете на чужди персони е чувство, далечно за мен. Накрая учителя ме обеди да я оставя така, снимах си я и предадох "творбата" си. Не беше толкова готино, че получих най-високата оценка за този проект, триста пъти по-забавно беше начина, по който Рамона буквално умираше от завист, защото миналия път дойде със рисунка директно прекопирана от лаптопа и просто беше на седмото небе, защото беше по-"добра" от моята. Това момиче трябва да си оправи обноските. Боли те кой е "по-добър" от теб, ако не ти харесва това, че учителя не ти писа висока оценка чисто и просто правиш нова, окей? Първата ми рисунка по Арт Нову темата беше отвратителна помия, затова за една седмица измислих нещо друго и бам, стана. Е, горе долу. Не се оплаквам, ако в петък занеса рисунката с право пропорционалната стая ще завърша с 2 годината, което не е никак зле. Окей, изкуството може и да не е най-вълнуващата тема за вас *които и да сте, вие ей там*, но аз го обожавам, особено напоследък. Срсли, тайния ми тъмблър е пълен с Василий Кандински и Салвадор Дали. Особено Дали, този човек е гений, обичам го. Всееееееее тая.
О, пропуснах ли да изклюкаря? Преди часа по рисуване да започне Кристофър се беше ядосал на Свен и се сбиха страшно жестоко. Аз просто седя и гледам Филип от другия край на стаята и двамата не знаем какво да направим, докато аз му посочих към "битката" и той се затича да ги укроти, заедно с Ахмед. Индира изобщо не забеляза, докато не и посочих с притеснено изражение. Междувременно Мелиса се развика, защото докато събаряли чина и, моля ти се, бутнали боичките и ;д Накрая всичко приключи и единственото, за което исках да питам беше
дали красивото лице на Свен е повредено. Не, хора. Вие не разбирате, окей? Не харесвам Свен като кръш или нещо такова. Той. Просто. Е. Красив. Обещавам. Цялото му лице е прекрасно. Очите му са огромни и са цвета на морето, по време на буря. Носа му също е перфектен. Да не говорим за устните му. Той е от хората, към които не изпитваш никакви "сърцебиения", но можеш да стоиш за straight 20 минути и да ги зяпаш, защото са изумително красиви. Ениуей, оказа се, че той и Крис са се сбили, защото Крис прегърнал някакво момиче в между часието преди това, тя не искала, Свен му казал да я остави на мира, но той му се направил на велик и сега бам, наказание. Тъпа постъпка, но готиното беше, че в цялата каша всички се вайкаха, само аз и Филип стоим там и идея си нямаме какво да правим и просто се хилим ;д О, да говорим ли за Филип?! И за това колко изумителен е по тениска с къс ръкав ;д Окей, това е зловещо. Но не мога, ако ме питат кой е първия човек, за който се сещам, когато чуя думата handsome това ще е той. И вероятно винаги ще се сещам за него. Е, това е добре, ъх? Нали обаче няма да развиваме темата "ама Филип кръш ли ти е, ся кво?". Смис не,
хън, не ми е, кръшовете са незабравки, които с времето взех, че забравих. Просто се наслаждавам на красивите хора и съм щастлива, че имам честта да ги познавам малко или много. Та, така. след рисуването трябваше да имам урок, но се оказа, че госпожата ни е пуснала, понеже Денис Секса и Стефания са искали да гледат филм с осмите класове. Зарязах ги и отидох в класната стая, в която цареше хаос. Класния пак ни бе пуснал свободен час и аз просто въздъхнах, настанявайки се до Мелиса и Индира, които "творяха" нещо-си, което трябваше да предадат по изкуства. Извадих си простотиите и започнах да уча теория. Експресионизъм, за да сме точни. "Този стил на изкуството обхваща рисунки, вдъхновени от погледа над природата, натуралното и естественото, смесено с леки нотки на сюрреализъм. Един от най-важните за времето си експресионисти е бил г-н Василий Кандински, роден 1866, починал 1944. На 30 години се мести от родния си град - Москва, в Мюнхен, където заживява в прочутата Руска къща заедно с още няколко приятели и създават артистичния клуб "Синият ездач". Изкуството на "Синият ездач" се смята за удивителна комбинация, довеждаща до появата на термина "абстрактен експресионизъм"." И така нататък, и така нататък. Докато по едно време Патрик не реши да легне на чина пред мен, а на Филип не му дойде гениалната идея да легне върху Патрик и да ми маха от там ;д Последния шести час аз, Доминик, Едуард и Коби отидохме в стаята по английски, за да се подготвяме за матурите. Подготовки, дръжки. Нищо не правихме, а умирах от глад. След часовете училищната секретарка ми каза да си поправя автобиографията и в петък да я пратя в банката. След това със Стефания хванахме автобуса и отидохме до урока по немски. Оставаха ни 15 минути, докато госпожата дойде, затова влязохме в близкото кафене и аз ядох *омг* най-прекрасния сладолед евър. Срсли, малина. Срсли, рай. И latte macciato-то беше задоволително топло, впредвид че навън бяха някаквите -60 градуса, пръскаше дъжд, а аз бях по вееща се тениска и сако. Да, супер избор на дрехи, Кити, браво бе. Сега така или иначе всичко ме боли, едва се движа. И да, госпожата дойде и решихме да посетим музея по медицина. Боже мой, колко ми липсваше да обикалям с часове из музеите. Искам пак. А музея беше най-готиното-притеснително-и-плашещо място, на което съм била едновременно. Имам чувството, че просто бях в музея на реквизитите от American Horror Story. Просто беше уникално крийпи. Докато бяхме на втория етаж аз намерих някакъв скелет. Взирах се в очните му дъна две минути, докато госпожата не дойде и не ми каза, че това е действителен мъртъв човек, който е бил покрит с восък, за да се запазят костите. Това беше най-ужасяващия миг в живота ми, обещавам. Мхм, намерих ви и снимки. Беше 600 пъти по-страшно на живо. И след обиколката в музея излязохме отвън в уникално красивата градина, в която видяхме, че да фак, имаше legit насаден канабис. Нига сей уаа? И не, Кити не си откъсна нито едно листче *имаше камери*. На връщане със Стефания едва не се изгубихме из уличките. И докато минаваме покрай някакъв строителен обект забелязвам как майсторите ни гледаха страшно настоятелно. След като ги отминахме Стефания ме пита "чу ли ги?!" с притеснено изражение. "Не, със слушалки съм. Кво?", след което тя ме уведоми как те са ни казали "здравейте, сладурани", докато сме минавали покрай тях. Смисъл, стига де, на бас че бяха по-стари от баща ми. Отвратително.
И отново - само на мен ли музея ми напомня на нещо в стил American Horror Story? Murder House? Не? Фак.
Най-накрая стигнахме спирката на автобуса и бейзикли докато се прибера в нас бях супер мокра, мразя когато дъжда е непостоянен все едно го удря пубертета. Докато бях в автобуса със Стефания видяхме онези страшно сладки момиче и момче, които винаги сядат само ако има място и за двамата. И единствената двойна седалка в автобуса беше на по-високо, но момчето беше дребно и се преби няколко пъти, докато момичето му се хилеше ;д Накрая един англичанин му подаде ръка и успешно се приземи на мястото си, докато тя го бъзикаше и всички им се смяхме ;д И да, след като се прибрах отидох да взема блока си от Индира, заедно с малката ми братовчедка, прибрах се и с нея рисувахме около час на балкона ни. Имах около 15 снапчата, които не бях отворила, соу, прегледах всички, отговорих, пратих звука от терасата ми на Софи и Биби през whatsapp и вуйчо ми ме викна да отидем на гости на едни съседи за около час. Нищо интересно, на връщане от съседите, които са в следващия блок, видях Доминик, който ъх, странен е ;д Прибрах се, снапчатвах със сексавата Вероника, готиното и гадже, което тя заряза и още по-готината им връзка, която въпреки това още продължава с някое midnight fun time. Yup, най-добрия подбор от приятели, мамо! До преди малко с един приятел, чието име няма да назовавам, защото билийв ми, ще стане ама много, много лошо, *окей де, Гопе е* говорихме по Скайп и фенгърлствахме, защото между тъпите шеги, които си четяхме от тъмблър, се сетихме за Portal - Still Alive и просто започнахме да си го пеем заедно и даа. О, ако искате някое момче просто учите тази песничка наизуст и повярвайте, ваш е по всеки възможен начин. Изпробвано на коври и всякакви индивиди, нямайте грижа.
How to 101: have a boyfriend
И да не забравя, още един съвет, докато обмислям дали да приема предложението за наргиле с Индира, Нео, Максим и Филип в петък: не излизайте от задната врата на клубове, така или иначе я обичате, защото е bubblegum bitch in a nutshell.
No comments:
Post a Comment