Wednesday, May 21, 2014

My life is dedicated to pizza and chop-chop

Ерм, днес беше страшно тееежък ден. Дъа, не ми се мисли супер гениално начало на поста, просто Сашко и Коцето са на Скайп с мен, играят CS и на мен ми доскуча от правене на безсмислици във Photoshop и реших, че е краайно време да напиша някакъв totally pointless пост за това как е минал днешния ми ден. Или познатото "tell me all about it". Ениуей сутринта се събудих в малко гадно настроение, а корема все още ме боли :/ Мисля че някъде към 6:40 излязох от вкъщи, запътвайки се към спирката на 16ката. Днес ofc бяха the finals по информатика и от сутринта бях тотално all over it. Btw...
"A pizza a day keeps the fat very close to you."

Така... Цялата част на теста по компютри днес се състоеше от това да направя папка със всякакви едитнати неща в Word, напр.- писмо до "еди-кой-си" написано със точните размери.. Дъа, рамката на едно писмо трябва да е със специалните 1,69см отгоре и прочие. Скука, но все пак от такива неща се състоеше целия ми ден. I kinda dig it, doe. Накрая трябваше да правя и презентация за мен и "еди-кой-си" и как отиваме до Берлин на някаква обиколка по случай 25. години от падането на Берлинската стена и дъа, това беше много изморително. Накрая, когато трябваше да сме готови в 10:30, аз бях свършила половин час по-рано, се оказа, че трябва да чакаме до шибаните 11 часа. Кааакто и да е, преглъщам това, че вуйчо ми трябваше да ме вземе от даскало в 11, а аз излязох в 13, след отвратителните 20 минути пред класния и госпожата ми по компютри. Не че нещо, и двамата са супер пърф учители, просто ъгх, отвратително е да правиш реферат и дори и само двама човека да са в стаята, още имаш чувството, че следят всяка една твоя крачка и идк, крийпи. Не обсъждаме това как презентацията на пича след мен беше светлинни години по-зле от моята и как това ми даде малко сили да вляза в стаичката и да се изправя пред двуметровата "Frau Brucklmeier". Gee, беше страшно, ок? Но накрая всичко мина ок и даже получих повече похвала, от колкото очаквах. Е, аз не очаквах никаква, но ениуей ;д След като трябваше да се прибирам сама, половин час пътувайки от "Geisenfeld" до "Manching", бях буквално скапана и реших, че ще прекарам остатъка от деня си лежейки спокойно, meanwhile гледайки LOL с Майли и Дъглас *-* Боже мой, обожавам историята на тези двамата, този филм е много секс :3
Та да, както бях стигнала до най-прекрасната част от филма *всички знаем коя е тя ок*, вуйчо ми влезе в стаята и ме попита дали искам на пазар. Обмислих го, но ениуей, fuck yeah, пазар! *усеща приликата с Becky Bloomwood, не се притеснявайте*. Мисля че прекарахме два часа пазарувайки, от които аз се сдобих с чифт летни сандали, нова спирала и оризови листчета за моментите, в които е страшно топло, а Кити я мързи да разваля целия си грим за едната пудра и т.н. и просто да.. Маха "лъщящите" места по лицето or smth like dat. Полезна джаджа, да. По едно време отидохме за сладолед и холи гуакамоли, това беше най-вкусния сладолед евър *-* Мисля че даже има и снимка.. Бам, i hope you're happy. И да, сетих се, че е ок за снимка чак когато половината го бях изяла, а другата се беше разтопила, докато с Денис *който засякох на съседната маса* си се плезехме измежду всички хора там ;д И да, след сладоледа минахме през магазина да накупим безалкохолни напитки, тонове чипс и icepops, и се прибрахме вкъщи. Бейзикли от както се прибрах говоря по Скайп със Сашко и Коцето *споменах* и те просто са тотали ретардед, нда. Сашко даже се разсърди на Коцето за нещо преди малко и в момента обявява мълчалив протест, докато говори с "Асенката"/"Монката"/ или "Прасен", idek. Ениуей, аз трябва да спра с този пост, за да може жена ми Софи да му се наслади прясно публикуван най-накрая. И все пак, да си знаете, че 2000км не са нищо, ако искаш да отрежеш топките на някой. Believe me, son, на момичетата това не им пречи *sparkle*


No comments:

Post a Comment