All the pricks together //

A friendly reminder:
Качеството на повечето снимки е *както казва Плами* шайт, което е поради факта, че батериите ми вечно си правеха ебавки с мен и това намали качеството н стъф. Качени са понеже спомени > eviting else. Най-хубавите снимки не са тук, а и не трябва да са, защото някои хора са прекалено малко хора и прекалено много злобни.

Айди със здраве и до Коледа на дъ компания.

В началото със странна компанийка, но пак уважих. Дейко рисува в дневника ми (подписа му дава оргазъм) и си говорихме за изкуство. 

Пред прозореца ми Джо просто си чилваше по едно време?

На път за Плами-Салами-Чи-Най-Любимата ми падаха батериите на фотоапарата, затова минах на арт.

#oops

Нали един път пазаруваме в живота си, трябваше да има снимка.

I assume, че това е кафето, което пих 12 часа, докато бях в Плами.

Тази книга. Просто lemme have a moment.

Пухчето го духаше вятъра, фокуса ми явно също е литнал някъде.

Мислех че сме август?

Изгледите от семейната полянка "на село" са нещото, за което още дишам.

Преди година написах това зад къщата ми, още стои там. 

Беше ми скучно и се качих на покрива.

Не-публикуваната корица на AM by Arctic Monkeys.

"Всичко е АМ."

"Онази, готината снимка на двамата" + косата ми, която лети навсякъде.

Pricks. Ако не казах вече - оригинала на снимката ми е любимото нещо някога.

Опитах се да направя тъмблър снимка на театъра, обещавам. Просто никой не ми купи батерии (да, имам проблем с тях, ок?!).

Този наистина е рейджнал. 

"Lo6o mi e." 

София е влюбена? Дали?

Обичам това повече от дъвки.

"Къде отиде Викачу?" "Снима оная голата ей там."

Мразя да режа снимки, когато нещата на тях са > life. (A moment of silence for mr. Alex Turner loving his cider over here)

"Виж! Плами! ЕТО ГО ТОВА ОТ ТЪМБЛЪР!"

"Спри. Обърни се. Не натам бе, тъпак. Не. Малко в ляво. Заеби *влачи го до мястото* Виж там. Ейй там. Видя ли го?" следват три минути неконтролируем смях.

След войнишките ни работи там.

Логото на Вальо и магазина PlamsToys.

Спънаха ме поне три пъти, докато фокусирам. Още малко след войнишките работи.

Три дни по-късно виждам това в тъмблър. Красиво.

Може ли да живея там? Давам всичко. Освен запалката и него.

Снимаме реклама, чиларско.

"Мръдни се! Искам да снимам това."
"Кое? Ела тук."
"Нене, ето това, разкарай се."
*застава пред котката* "Няма."
"Моля те?"
"Само ако ме снимаш мен първо."

Срещнах поне 20 такива из София, някой да знае какво се случва?

Качеството е чудничко, но oh my goat.

  

Оргия, любима наша оргия.

Произведението на Иво след три часа *минимум*, прекарани в търсене на бутона за макро на фотоапарата ми.

"Чепа ли ми снимаш?"

На гълъба му стана lo6o от нас.

Като за последно? Като за последно.

Най-любимата.

Нещо като втората най-любима.