Kitty Talks A Lot: Университета го поляха със злато

*TAYLOR GANG INTENSIFIES*

Съп, котки? Тук -ХОЛИ ШИТ- вече е 16:13 часа, а аз не обмислям много сериозно варианта да излизам днес. Станах някъде преди три часа, което обяснява затруднението ми в намиране на нормална закуска, предполагам?
Днес можем да си говорим за това как дължа *буквално* този пост на Софи кютавата. Или за супер готините малки софийски улички, които tots обиколих наведнъж вчера. Предполагам от доста време не съм писала дълъг пост тук, ама пък и наистина не се сещам аз какво да пиша. Цял ден излизам с приятели, опционално си стоя вкъщи цял ден и гледам филми. Нещо интересно? Едва ли.
Онзи ден гледах 22 Jump Street на кино в The Mall. Предполагам не беше толкова странно, че ни пуснаха без да проверят дали сме на 16 (не бяхме). Всичко протече така - половин час спорихме за това дали да влезем 10 минути след като е почнал филма (изключително много мразя да правя това) или да чакаме 3 часа в мола ;д Накрая взехме билети за този, който вече бе почнал, купихме си пуканките и *ахъм* smoothie и влязохме. О, влизането ни беше бадас. Филма вече е започнал и са пуснали откриващата музика, която беше някакъв тежкарски рап и точно, когато започва ние тримата влизаме, като аз съм с коженото си яке и зад мен има експлозиите за начало и т.н. ;д И не си седнахме на правилните места (ВИКАЙ ПОЛЦИЯТА). А на филма плакахме от смях. Поне аз и homie-то в мое дясно. Особено на частта, в която на Channing му трябваха едни хубави 5 минути, за да осъзнае онова нещо ;д Няма спойлери. Ако си бил на кино с мен знаеш, че аз просто трябва да си разсипя пуканките под седалката. Просто трябва. Това и стана. Просто се спогледах с един приятел и двамата казахме "наааах" и продължихме да гледаме филма ;д Разбира се и се целихме с пуканки. Тоест, аз попаднах между битката им, всичко на всичко пуканките ми бяха свършили и нямаше как да се защитя. Ениуей, филма беше повече от добър. По-късно седяхме пред залата, целехме се с картофки и се смяхме на хора, които ти звънят пет минути, след като са правили секс, за да се похвалят ;д Не успяхме да излезем от мола, понеже хаштаг дъжд. Обадих се на майка си, за да и кажа, че ще закъснея, защото вали и че тя може да ме чака в подлеза при Надежда, а тя ми се изсмя и каза, че лъжа, защото при нея е 40 градуса???? Софийското време е индиго, мисля. Докато чакахме да спре да вали влязохме в книжарницата на първия етаж на Дъ Мол и правихме "драматично четене на Вината В Нашите Звезди" ;д По скоро подигравка, поне три момичета с коронки от цветя ни изгледаха злобно, докато се опитвахме да хвърляме дървени мечове по тях, крещейки kill it with fireee. Мю, не ме мрази, тези момичета са просто (???).
Няколко дена след това бях в Мол София със Софи и я изгубих в книжарницата ;д Леджит по едно време се оглеждах маниакално за нея, след това милата беше в "класика" или "поезия", не видях. Излязох от там с "Има ли кой да ви обича?" И СОФИ! След това хапнахме и последва дъъълго приключение, в което се провалихме жестоко ;д Плана бе да слезем до метрото, да отидем до университета с него, от там девятка автобус за гео милев и да слезем на голямото кръстовище Слатина, за да се видим с един познат. Е да, ама като отидохме там не се засякохме с този наш познат, чакахме час, после си хванахме 11ка автобус и уж да слезем на Лъвов и с метрото до Надежда, но неее. Лъвов трябваше да е затворен, 11ката трябваше да е претъпкана, а баща ми трябваше да ми звъни поне сто пъти, докато се опитвах да се ориентирам къде да слезем. Накрая слязохме на Константин Величков, хванахме си метрото, минахме през Вардар и разбира се, метрото беше до станция Сливница, така че трябваше да чакаме друго, а баща ми ме чакаше вече от час в Надежда ;д Ениуей, прибрахме се като по чудо. Някой да оправи Лъвов по-бързо? Моля? Или пък Борисовата, там също има ремонт? Какво по дяволите, как трябва аз да отида до подлеза, като не стига, че има ремонти, пък и е пълно с полицаи.
И знаете ли? Конна полиция. Аз до вчера не знаех, Лами ми каза и просто се спукахме от смях, защото представете си, някой ще вземе да се напие точно в центъра на Борисовата най-кейжуъли и ще крещи като побъркан, а полицията никак няма да го види. Това се казва да имаш късмет, а?
Вчера, докато чакахме 94 и Кати на Гурко, с Лами стояхме зад едно дърво (?) и само тя пушеше да, когато един човек дойде, поиска цигара от мен, аз го изгледах странно (никога нямам цигари в мен, да фак?) и Лами му даде. След това прекарахме час, говорейки си с него за България и икономика и т.н. и се оказа доста умен. Повечето просто идват, взимат ти цигарата и си тръгват, каза Лами, но той беше печен и с много малко непознати можеш да си говориш така. Разказа как преди малко, докато си е чакал автобуса му се е допушило и е помолил една "аристократка" - млада жена, с голяма шапка, хубаво облечена, която пушела, за цигара. Тя имала пълна кутия, но се оправдала, че автобуса и идва и не му дала. На всичкото отгоре загасила цигарата си и я стъпкала с крак, случайно за да не може човека да я вдигне от земята и да я допуши. Тези хора наистина си мислят, че като могат да си позволят да си купят нещо от Zara-та на Витошка са на върха на Света, а?
Докато бях в Лами вчера следобеда си говорих с Кати, която е "ебаааааси пича". Сериозно, плюс, че много ми напомня на едно друго момиче, което познавам. На връщане от "ул. Чинар" (ikr) с Кати си хванахме 2ка тролей до университета и през цялото време си разказвахме случайни неща, накрая и се оплаках колко много исках да снимам университета на тази специфична светлина и тя просто ми метна iPhone-a си, за да го снимам. Нямах време, тя също, но беше миличко. Дайте и обич тук, окей?
Така като сме на тема шаутаутчета, кажете му, че е мазник. Или на Лами, Лами е печена. А Софи? Цяло друго ниво. Особен вид любов за Биб Длг. Сега нека благодарим на тримата заблудени човека от вчера, които прочетоха мини-дневничето ми и казаха, че имам "талант за писане" (дори и да имах, няма да се прояви тук, ок?) и нека чилваме цял ден, гледайки Закуска В Тифани и може би обичайки Деян.

ПС. Чувството някоя от българските фейсбук "звезди" да качи снимка, която ти си направил.
ПС2. Не се случва за първи път.