Friday, June 13, 2014

Мейнстрийм пост, щот бързам

Живея в най-икономически-развитата европейска страна, но все пак е отвратително трудно да уредя час при невролога си... И все още не съм успяла! Like, gee, do something! 

Така, от колко дена не съм писала тук? Мисля, че ако преброя пътите, в които Софи ми е писала да пиша пост и ги разделя на 100 ще получа отговора. Или мога просто да погледна датата на последния пост. Но всички знаем, че няма, затова нека по същество.
Последно (май?!) писах за това как тази и другата седмица дните ми ще бъдат прекарани главно в банката, поради стажа, който започнах. И това все още си е вярно, де. Само реших набързо да намина през блога, едно че моето злато ме помоли, друго че някой може да си помисли, че понеже не съм писала тук или още повече реблогвала в тъмблър от толкова много време, сигурно съм умряла (което би било такова щастие за някои раси). Както и да е, установихме, че аз обичам днешния петък 13-ти. И това ми напомня да проверя дали Supernatural имат епизод, кръстен на датата.
Все пак днешния ден беше готин. Няма да разказвам много за изминалата седмица, просто ще кажа, че за всички които се чудят дали работата е по-добра от даскалото, мога да обобщя. Ако работата е нещо, което те интересува и колкото и натоварващо е, ако ти е забавно/интересно, то е триста пъти по-добре от училището. Аз лично бих предпочела още сега да се преместя да работя, ако можех, тъй като в училището абсолютно всеки ден е едно и също, досега съм научила страшно малко полезни неща (всичките от които са свързани или с английския, или с немския, или с испанския... смятай) и освен това работата, която в момента "работя" е ужасно приятна, всеки ден правиш нещо различно, било то разговор с клиенти, откриване на сметки, работене на касата, телефониране, писане на писма или семинари в чужбина, което смятам за необходимо в работата, която аз бих търсила за в бъдеще.
Ениуей, много сложни думички за блог като този. Нека просто обобщим днешния ден, а? Станах в 6:30, както всеки ден тази седмица. Изключително странното беше, че се оправих страшно бързо и накрая просто стоях, дояждах си филийката половин час и гледах сутришните новини по БТВ, мисля? И боже мой, какво по дяволите се случва с политиката в България?! По-отвратителна е от прецакан снапчат. А нямате никаква идея колко много дразни това някой да ти прати клипче и то просто "Snap failed to load". Well, suck my dick, искам си снапчата -.- Та, така... Някъде в 8:20 излязох от вкъщи *забележете, станала съм преди два часа; да, на мен ми отнемат шибаните два часа да се оправя, ок?!* и си хванах автобуса, който закъсня и следователно тичах до банката. Сутринта сад фейс Саша не беше на работа, затова почти не се видяхме. Което беше кофти, понеже имах да му предавам писма от вчера и така и така и така. До обедната почивка стоях при Адриана и телеонирахме на еди-кои-си-клиенти. Всъщност аз си преписвах записките в огромната ми папка, но да. Телефониране. През почивката отидох в най-прекрасната пекарна евър, взех си, ВНИМАНИЕ, Choco Latte. Всъщност, видях какво си взех чак когато го платих. И тогава просто ми се прииска да захвърля кафето по някой и да убия двама трима, защото тайна дада. Ениуей. Освен латето си взех и един от сандвичите им и стоях там около час, ползвайки безплатния интернет, за да пиша със Стефания, Биби и някой-си в Снапчат. Втората половина от работния ми ден прекарах при Бернард, който е супер печен и страашно умен. Имахме час със някакъв клиент, после пратихме няколко писма и сметнахме колко пари е превел днес. Тръгнах си в 16:00 и едва не изпуснах автобуса. Четох The DaVinci Code, уникална книга, бтв, и слушах рандъм песни от телефона си. И знаете ли какво?! Когато пусна "Последно добавени" телефона ми решава да не пусне последно добавените, а ТОУТЪЛИ РАНДЪМ едни и същи песни, които са просто прекалено познати, за да нарека рандъм. Мисля, че някои съм слагала в този блог, но все пак накрая на този пост ще сложа още веднъж.
Е, сега съм вкъщи, violently дъвча дъвка, слушам http://8tracks.com/captain_kailyn/road-trip и чакам вуйчо ми да се прибере, за да се разходим по магазините. Нищо интересно, максимум да се върнем с нова PS3-ка. И за да уважим любовта - SLIM! NOT SUPER SLIM, cuz in Rich we trust!
И така... Аз сега обмислям силно да си направя нещо за ядене, защото умирам. След това ще поиграя TF2 и един съвет - ако ме сталквате в снапчат, недейте, ще ви излязат пъпки от завист или квото там е това, заради което се тормозите,  защото Питбул казва it's going down, I'm yeling timbeeeeeeeeeeeeer.
Peace out.
Mew.
Meew.
Meeeeeeeeeew.
Трябва да уважим и котките, нали?
НАЛИ??
Да, така е по добре :3














No comments:

Post a Comment